Български 
English (UK) Котел е заселен в началото на османското владичество от търсещи спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за него има в регистър от 1486 г. През първите векове на чуждото владичество са го населявали дервенджии (пазели проходите през Балкана) и джелепи (търговци на добитък – в случая на овце). Срещу тези задължения към централната власт Котел получава сравнителна независимост – общинско самоуправление, самостоятелен избор на местен управител, освобождаване от някои данъци, забрана за заселване на турци в него. Това, както и стопанският възход през XVIII-XIX век, търговските контакти, ревностната православна вяра на котленци (много от които пътували до Йерусалим и Света гора), допринасят за превръщането на града в активно средище на българската култура и просвета, на борбите за църковна самостоятелност и национална свобода. От Котел са родом възрожденците капитан Георги Мамарчев (офицер в руската армия), Георги Стойков Раковски (един от главните идеолози на националноосвободителното ни движение), архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели, д-р Петър Берон (съставителят на прочутия “Рибен буквар”), Свети Софроний епископ Врачански (най-яркият представител на Котленската книжовна школа, преписал “История славянобългарска”, донесена лично от Паисий Хилендарски през 1764 г.), Стефан Изворски, генерал Иван Кишелски, д-р Васил Берон, Гаврил Кръстевич, княз Стефан Богориди, Атанас Богориди и др. Градът дава и много войводи, хайдути, революционери, опълченци, четници в четите на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Христо Ботев.
В Котел се съхраняват ценни реликви от миналото – саркофаг с костните останки на Георги С. Раковски, сърцето на д-р Петър Берон, ръкописи на Раковски, Свети Софроний епископ Врачански, пълномощно от Левски издадено на Йордан Стоянов. Богатата история на Котел, възрожденската архитектура и прекрасните околности го правят желан обект за национален и международен туризъм.
| Алтънлъ Стоян (1767 - неизв.), войвода и хайдутин | Кръстю Мирски (1852 – 1920), книжовник и общественик |
| Асен Пападопов (1864 - неизв.), български военен деец, генерал-майор | Кръстю Раковски (1873 – 1941), дипломат, политически и държавен деец |
| Анастас Гранитски (1825 – 1879), енциклопедист | Марко Лерински (1862 – 1902), революционер, войвода |
| Анастас Кипиловски (1802 – 1870), възрожденски книжовник | Неофит Бозвели (около 1785 – 1848), монах, книжовник и общественик |
| Атанас Петров (1865 – неизвестно), български военен деец, генерал-майор | Никола Боев (1886 – 1950), невролог |
| Атанас Богориди (1788 - 1826), лекар, възрожденски книжовник | Никола Писаров (1867 – 1937), български военен деец, генерал-майор |
| Божил Райнов (1857 – 1946), учител, просветен деец, журналист, преводач, общественик | Никола Тахтунов (1873 - 1947), български художник-живописец |
| Божил Макавеев (1877 – 1966), учител и общественик | Петър Абрашев (1866 – 1930), политик |
| Бончо Боев (1859 – 1934), икономист, акедемик | Петър Бакалов (1879 - 1964), български палеонтолог |
| Борис Матеев (1883 – 1969), политик и революционер, член на Добруджанската революционна организация | Петър Берон (1795 – 1871), учен, енциклопедист, просветител, педагог, естественик, лекар и философ |
| Васил Берон (1824 – 1909), лекар, книжовник, общественик | Петър Генов (1882 – 1956), поет и преводач |
| Васил Делов (1861 – 1938), български военен деец, генерал-майор | Петър Матеев (1850 – 1940), български общественик и дипломат |
| Васил Жечев (1875 – 1963), учител, естественик, създател на първия провинциален природонаучен музей в страната | Рафаил Жечев (1891 – 1945), български военен деец, генерал-лейтенант |
| Васил Киселков (1887 – 1973), славист, литературовед, литературен критик и преводач | Сава Киров (1883 – 1949, София), български революционер, деец на ВМОРО |
| Васил Петров Хадживълков – Чардаклиев (1802 – 1882), волентирски капитан, съорганизатор и ръководител на І-ви и ІІІ-ти браилски бунт | Руси Русев (1896 – 1979), политик |
| Велико Гочев (1867 – 1948), известен български учител, автор на учебници | Софроний Врачански (1739 – 1813), възрожденски книжовник, учител и общественик |
| Гаврил Кръстевич (1820 – 1898), книжовник, генерал губернатор на Източна Румелия | Стефан Ангелов (1878 – 1964), ветеринарен лекар-микробиолог, академик |
| Гено Киров (1866 – 1944), драматичен артист | Стефан Богориди (1770 – 1859), османски политик |
| Георги Генов (1883 – 1967), политически деец, юрист и общественик | Стефан Изворски (1815 – 1875), възрожденски учител, преводач и поет |
| Георги Илиев (1811 – 1899), български революционер | Стефан Манов (1880 – 1959), политик, журналист и общественик |
| Георги Кандиларов (1851 - 1943), просветен деец | Стефан Хаджипетров (1882 – 1936), бивш кмет на Бургас |
| Георги Мамарчев (около 1786 – 1846), революционер | Стоян Белинов (1872 – 1944), лекар, оториноларинголог |
| Георги Павлов (1881 – 1945), учен, ветиринарен лекар и общественик | Стоян Ноков (1872 - 1959), учител |
| Георги Стойков Раковски (1821 – 1867), революционер, национален герой | Христо Юрданов (1864 – 1924), военен деец |
| Гриша Камбуров (1986 – 2014), юрист, директор на Българския медиен съюз | |
| Димитър Тишин (1913 – 1992), писател | |
| Добри Божилов (1884 – 1945), финансист и министър-председател на България 1943 – 1944 | |
| Евстрати Дачев (1875 – 1903), революционер от ВМОРО | |
| Иван Хаджипетров (1834 – 1909), бивш кмет на Бургас | |
| Иван Белинов (1859 – 1902), политик | |
| Иван Кишелски (около 1820 – 1880), обществен и политически деец | |
| Илия Йосифов (1912 – 1993), оперен певец и педагог | |
| Кръстьо Станчев (1879 – 1944), журналист |
8970 гр. Котел, пл. "Възраждане" № 1