Атанас Богориди

bg_BG Български
bg_BG Български en_GB English (UK)

Атанас Богориди е внук на Софроний Врачански от сина му Цонко, роден през 1788 г. и е по- малък брат на княз Стефан Богориди. Отначало учи в Арбанаси, а после продължава образованието си в Букурещ, в прочутата академия “Св. Сава”. След завършване на средното си образование 7 години е учител в нея (1805-1811). Тук създава гръцко-дакийско дружество, което подпомага издаването на сп. “Логиос Ермис”.

Епископ Софроний оставя неизличими спомени в своите внуци, особено когато отива при тях в Букурещ. За влиянието му върху Стефан и Атанас говори и Гавраил Кръстевеч. “Тия момоци на 20-22 години следовали да се учат в реченото висше училище с голямо усърдие”. Несъмнено Софроний оказва и морално влияние на своите внуци. Още повече, че е признат за български представител пред външния свят.

След букурещкия период Ат. Богориди заминава за Виена да учи медицина. През 1816 г. защитава докторат във Вюрцбург на тема “Наблюдения върху смилането в човешкия организъм”. Това е първият българин с академична подготовка защитил докторат. Работи като лекар във Виена и Париж.

Гръцката среда, в която попада определя съпричастността и борческата му дейност в гръцкото освободително движение срещу чуждото господство. Съпроводителното писмо към апела на гърците отправен към Америка за помощ е подписано от четирима, между които е и Ат. Богориди.

Той се чувства и остава българин. За това свидетелсва написаното от Мосхопулос: ”Атанас Богориди е един от най-големите български книжовници и родолюбци от началото на ХІХ в., който е сътрудничел на гръцкото списание “Логиос Хермес” издавано във Виена”. В Париж отпечатва педагогически трудове в сп. “Мелиса”. Раковски е горд от постиженията на котленеца и в писмо до Гранитски пише:”А каква чест имаше от между тогавашните учени в Париж и какво високо основателно учение имаше, всеки любознателен българин може да се извести от едно гръцко периодическо списание, което тогава най-учените гърци списуваха и издаваха в Париж”.

Ат. Богориди умира млад, несемеен през 1826 г. в Париж.