
Никола Тахтунов учи в Букурещката художествена академия, а по-късно е ученик на Репин в Московската. Особен интерес проявява към църковния стенопис и работи на Атонския полуостров като художник-иконописец. Рисува икони и стенопис в манастирите Зограф, Хилендар и др. Две години Н. Тахтунов е бил учител в Котел и в Девическата гимназия в Сливен. До пенсионирането си през 1939 г. е неизменно в частните училища в Добрич. По време на румънската окопация в Добруджа, през 1913 г. са закрити българските училища и той тайно обучава българчетата по домовете им, за което е преследван от румънските власти. Тук среща и бъдещата си съпруга Тодора – видна учителка и общественичка, инициаторка за създаването на женското дружество “Майчина грижа” и негова почетна председателка.
Учителят-художник участва в Македоно-одринската революционна организация. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Съратник е на Яне Сандански, А. Страшимиров и др. Никола Тахтунов е не само учител по рисуване допринесъл за запазването на българската култура и просвета в Добруджа, а и творец. Изпод четката му излизат картини, отразяващи живота и труда на добруджанското село.


Организира изложби на свои картини в Добрич и Румъния. Твори с еднакво майсторство в областта на фигуралната живопис, пейзажа и портрета. С неговите картини е сложено началото на Художествена галерия Добрич. Има организирани повече от 17 самостоятелни изложби в градовете Добрич, Кюстенджа, Крайова, Тулча, Букурещ, Галац, Темишвар, Балчик, Добрич, Силистра и др. Негови внучки са Николета Калева – дарила 11 картини на дядо си и художничката Елена Ботева.