Географска характеристика на Котел

Град Котел е разположен в малка живописна котловина в източната част на Стара планина, на 527 м. надморска височина. Котел очарова със своята красота – малък град, сгушен сред свежестта и очарованието на планината, в котела на горската омая.

На север община Котел граничи с община Омуртаг, на северозапад – с община Антоново, на запад – с община Сливен, на юг – с община Стралджа, на изток – с община Сунгурларе, а на североизток – с община Върбица. В морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м. н. в. Най-високият връх е Разбойна, висок 1128 m. н. в., който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеренските и Карандилските възвишения. Геграфската местност „Чуката“ е свързваща планинска ивица – земя Сливенската планина с Ичеренско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност „Чукарите“, възвеждащи към връх Разбойна, в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската планина.Най-високото място е връх Разбойна – 1128 м. над морското равнище.

Климатът е умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – снежна зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Въздухът е чист и благоприятен за лечение на белодробни и костно-ставни заболявания. В хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки. На територията на града и района, от планинския връх (свързващ Котел с Тиченско-Омурташкия район) „Сухи Дял“, извират две основни реки, преминаващи през града: Сухойка и Глогова. При село Градец, се вливат в река Гола Камчия, която е един от ръкавите на река Луда Камчия, вливаща се в язовир „Камчия“. Средното количество на валежите е 799 мм на кв. м. с минимум през лятото.

В красивия парк, наречен „Изворите”, дърветата се извисяват величествено и разказват легендата за появата на трите извора, чиито води клокочели като котел:

“… из бързоструйните води на Котлешница излязоха три девойки. Високи като тополи. Едната – черна като зряла череша и с устни като пиявици. Косите й – на кобилка гривата, мятат се ту на ляво, ту на дясно. Другата – бяла, със сребърна коса. Като я види веднъж, сякаш дух вижда, такава прозрачна и хубава като еховита песен. Третата – от чисто злато разтопено. И косите, и очите й, и нозете й. Дето стъпи, слънчев лъч оставя. Руса, Рада, Йовка. Дъщерите на оня неуморен ковач, който в една от пещерите саби ковял на наковалнята си, за да въоръжи мало и голямо за битката си със страшния змей, който вземал всяка година най-хубавата мома. Било време, когато доброволно му ги давали, безсмислено било да се съпротивляват. Но когато дошъл редът на трите девойки хубавици, хората вече били готови за битката. В една ранна утрин огнената снага на змея заляла с разтопена смола всичко около пещерата. Размахали ковани саби мъжете, водел ги ковачът но напразна. Грабнал момите змеят, леки като перушинки, та ги понесъл, а подире му мъжете със сабите. Плачели трите моми, а където минел змеят, сълзите им струили като потоци. По тия потоци от бистри и чисти сълзи бягали след змея хората и размахвали сабите си, но не могли да го съсекат. Сложил змеят момите на земята и нещо се продънило под тях. Изчезнали изведнъж. Дупки зейнали и от тях извори буйно заклокочили.”