
На север община Котел граничи с община Омуртаг, на северозапад – с община Антоново, на запад – с община Сливен, на юг – с община Стралджа, на изток – с община Сунгурларе, а на североизток – с община Върбица. В морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м. н. в. Най-високият връх е Разбойна, висок 1128 m. н. в., който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеренските и Карандилските възвишения. Геграфската местност „Чуката“ е свързваща планинска ивица – земя Сливенската планина с Ичеренско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност „Чукарите“, възвеждащи към връх Разбойна, в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската планина.Най-високото място е връх Разбойна – 1128 м. над морското равнище.
Климатът е умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – снежна зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Въздухът е чист и благоприятен за лечение на белодробни и костно-ставни заболявания. В хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки. На територията на града и района, от планинския връх (свързващ Котел с Тиченско-Омурташкия район) „Сухи Дял“, извират две основни реки, преминаващи през града: Сухойка и Глогова. При село Градец, се вливат в река Гола Камчия, която е един от ръкавите на река Луда Камчия, вливаща се в язовир „Камчия“. Средното количество на валежите е 799 мм на кв. м. с минимум през лятото.
В красивия парк, наречен „Изворите”, дърветата се извисяват величествено и разказват легендата за появата на трите извора, чиито води клокочели като котел:
