Атанас Петров

Български

Български English (UK)

Генерал-майор Атанас Петров Петров (1865 – неизвестно) е български военен деец роден на 07.04.1865 г. Опустошителният пожар в Котел през 1894 г. унищожава на архивите и няма информация за родословието му. Решил да се отдаде на военно поприще Атанас Петров започва военната си кариера на 08.10.1886 г. Завършва Военното училище с осми випуск,известен като „Регентския” през 1887 г. и е произведен в чин подпоручик. Разпределен е в 11-ти пехотен сливенски полк и през 1898 г. е ротен командир на полка. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война като командир на 2-ра бригада от 10-та пехотна беломорска дивизия.

По време на Първата световна война е помощник-командир на 35-ти пехотен врачански полк. Полкът се сражава при Неготин, Алексинац, Лебане, Прокупле. А през 1916 г. се сражава на Добруджанския фронт в боевете за Добрич, за овладяване на Кубадинската позиция, в боевете при Енгес. А през 1917 г. е при Охридското и Преспанското езеро.

Като полковник, Атанас Петров е командир на 2-ра брегова беломорска отбрана и командир на 4-та пехотна преславска дивизия.

Преминава в запаса през 1918 г., а през 1935 г. с Царска заповед на Военното министерство е повишен в чин запасен генерал–майор.

За службата си и за участието си във войните е награден с ордените: ”За храброст” ІІІ-та степен, 2-ри клас и „Свети Алексадър” ІV-та степен с мечове по средата.

През 1939 г. Атанас Петров дава 264 хил. лв. на Министерството на просвещението за създаването на фонд на негово име и на името на покойната му съпруга Мария. Със заповед на министерството той е учреден на 29 януари 1939 г. С лихвите от него да се подпомагат бедните деца, включително и от неговия род. Но това да са „непременно ученолюбиви и даровити, обещаващи да бъдат полезни граждани на своето Отечество“. Волята му е да се отпускат стипендии на родените в Котел деца, учещи в котленската гимназия до завършване на висшето им образование в Софийския университет. Изплащането на стипендиите започва от 1941 г., като отначало са в размер на 500 лв., а от 1945 г. по 1000 лв. месечно. Към 1 януари 1948 г. фондът разполага с 468 хил. лв., но същата година е ликвидиран с вливането на фонд „Завещатели и дарители” в държавния бюджет.