Васил Георгиев Жечев

Български

Български English (UK)

Васил Георгиев Жечев (1875 – 1963) – учител, естественик, създател на първия провинциален природонаучен музей в страната

Роден на 8 февруари 1875 г. Образованието си получава в Котел, Севлиево и Видин. Pавръща се в Котел и започва работа като учител в началното училище през 1884 г. След пожара в Котел през 1894 г. учителства в Тулча, но няколко години след това, румънското правителство задължава обучението в българските училища да се води на румънски. Това затваря българските училища. Продължава да работи като учител в Харманли, Костенец, Клисура, с. Градец, Омуртаг. Директорът на училището в Омуртаг го учи как се препарират животни и птици.

В. Георгиев преподава и естествена история и наред с това събира различни „растения и животинки”, вкаменелости – тях изпраща в природонаучния музей в София.

Заради своя самоотвержен труд през 1906 г. Министерството на просвещението му предлага да държи изпит, с който да му признаят, че е завършил учителски институт. След него е назначен за редовен прогимназиален учител. 1913 г. е мобилизиран по време на Балканските войни, ранен в двата крака и след оздравяването си е върнат в 11 сливенски пехотен полк.

След сключването на примирието и края на войните е назначен за учител в Котел.

През 1924 г. В. Георгиев организира изложба в ІІІ-та софийска прогимназия от всичко, което е събрал като естественик. Изложбата е открита от зоолога академик Иван Буреш. Всички експонати са закупени от Министерството на народното просвещение, Софийския прородонаучен музей, от училища и частни лица.

В. Георгиев продължава да събира растения, насекоми, вкаменелости, препарира животни и домът му се превръща в природонаучен музей. Неговата сбирка е високо оценена от учени от БАН  и е взето решение да се открие природонаучен музей в Котел. Това става факт през 1952 г. и това е първият провинциален природонаучен музей открит в страната. В. Георгиев е назначен за негов пръв уредник.

Награден е със сребърни и златни ордени за дългогодишно учителстване и за народополезената си дейност.

Пенсиониран е през 1962 г., но на 20 ноември следващата година умира.