История и легенди

„Котел го огън не гори,
Котел го сабя не сече,
в Котел се лесно не влазя.”

Тази песен гордо са пяли преди 200 и повече години старите котленци в защита на своята крепост пред кърджалийското нашествие на Индже и Кара Феиз.

Така пише и днес на стените на калето, на влизане в града.

Наричат го Котел „град легенда”, „люлка на Възраждането”, „град история”, а някой беше казал: „Котел – това е България!” Коренът котленски е дух силен, балкански. Дъхът секва, когато трябва да изброим исполините, родили се в това малко българско гнездо : Софроний Врачански – най-видния представител на Котленската книжовна школа, д-р Петър Берон – автор на първия български буквар,на така нареченият „Рибен буквар” и учен, оставил огромно творчество на пет чужди езика; Неофит Бозвели – организатор и водач на борбата за независима българска църква, учител и просветител; Георги Раковски – идеолог на национално-освободителното движение; капитан Георги Мамарчев – известен революционер – борец за национална независимост и носител на високи военни отличия; Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, Атанас Гранитски и много, много още просветители, будители и революционери крепили българщината с перо и меч.

Тук в килийното училище е преспивал Паисий и тук поп Стойко Владиславов (Софроний) / за първи път преписва „История славянобългарская”. Тук всеки камък и кът носят духът на светли имена и дати.

Три пъти горял и три пъти възкръсвал като феникс из пепелищата, Котел и днес носи възрожденския дух и белег на чистия българин, на оня тревожен българин, вечно търсещ своето истинско място в живота и историята на свидното Отечество.

Стара легенда разказва за възникването на гр.Котел:

„Високо в Стара планина, на един главен път се намирало малко селце, наречено Новачка. Веднъж стадо коне от селото се изгубило.След дълго търсене, селяните открили животните да пасат кротко, на място, известно днес като „Изворова поляна”. Удивени от невероятната природа и бистра изворна вода и изтерзани от непрестанните нападения край пътя, жителите на с. Новачка решили да се заселят на новооткритото място и така се появил Котел. Разположението на селището в котловина дава и неговото име.”

Името на гр. Котел се споменава за първи път в османо-турски регистър през 1486г. Тогава градът е бил известен под името Казан пънаръ. През втората половина на XVIII в. и ХІХ в. вълната от 450 000 овце, отглеждани от котленските овчари в Добруджа, пристигала обратно в Котел за обработка на аби и шаяци. Дългосрочните договори за доставка на платове за Османската империя предоставили на местното население известни привилегии /местна власт, освобождаване от данъци/.

Благоприятният климат и тучните пасища определили овцевъдството като главно препитание за местното население. Овцевъдството на свой ред поставило началото на много занаяти в региона. Килимарството превръща града в един от центровете на тъкаческото изкуство. Дори днес градът е известен с килимите си, най-старите от които са изложени в Галатанското училище. През 1894 г. по-голяма част от Котел е била унищожена при пожар. Само квартал Галата е оцелял и днес дава представа за това как е изглеждал старият град.

На герба на град Котел е изобразен факел – символ на просвещението и килим – символ на традиционния занаят. Девизът отдолу гласи: „Горд съм с миналото и живея с бъдещето”.