Учителят и просветният деец Г. Кандиларов след завършване на третокласното училище постъпва като учител в родния си град. Учителските му години са тясно свързани с местното читалище „Съгласие-Напредък”. Той е един от първите и активни членове на читалището. Когато през 1871 г. за първи път пред котленци е представена шестващата из страната театрална постановка „Многострадална Геновева”, Кандиларов изпълнява ролята на Геновева. Тази роля му приляга, тъй като е „белолик и нежен в лицето”. Това събитие е овековечено от котленци с песен: ”Граф стана Петър Огнянов (бащата на големия български артист Сава Огнянов),/ Графиня – Никола Мирски (брат на дядото на проф. Кръстю Мирски),/ Гочо Стоянов Пънгяка (Георги Кандиларов) белият и розовият/ той са на жена пристори,/ на Геновева многострадална./ Никола Тинюв везиря,/обра на Голос резиля.”
Няколко години по-късно завършва семинария в Одеса и Духовната академия в Киев. Кандиларов е един от основателите на Солунската мъжка българска гимназия и неин управител. Същевременно е и управител на Девическата гимназия и първоначалните училища в Солун, а после в Битоля, Скопие и Сяр. От 1892 г. до 1925 г. е учител в духовното училище в Лясковец, в духовната семинария в Цариград и неин ректор. Директор и учител е по-късно в Софийската и Пловдивската духовни семинарии.
Опита си в областта на просветата и образованието той излага на страниците на сп. „Македонски преглед”. Оставя след себе си 35 открити от него училища.