Васил Делов

Генерал-майор Васил Петров Делов е личност, за която не се знае много и трябва да заеме достойно място в българската история. Той произлиза от известна котленска фамилия. Роден е на 25 декември 1861 г. в Котел, в семейството на Петраки х. Николов х. Вичов и Тодора Кръстевич Баева – сестра на ген.-губернатора на Източна Румелия Гавраил Кръстевич. И за двамата това е втори брак. Петраки х. Николов е в близки отношения със Стефан Богориди и Г. Кръстевич. Петраки е бакалин и лекар практик. Учи в Цариград и знае няколко езика. За лекарската си практика ползва „Практическа медицина” от 1854 г., преведена от котленеца Анастас Гранитски.

В това голямо семейство има 10 деца – доведени, заварени и преродени. От тях водят началото си родовете Делови – наречени така, защото живеели срещу върха „Сухи дял”; Мирски – къщата им гледала към местността „Мира”.

От фамилия Делови е и известният на всички котленци учител по химия Атанас Белопахов. Почти всички известни котленски фамилии са родово свързани.

В. Делов учи в родния си град Котел, в Габрово и след Априлското въстание (1876) заминава за Тулча. След Освобождението на България  (1878) се установява в София и продължава образованието си в новооткритото Военно училище, което завършва на 10 май 1879 г. и е произведен в първи офицерски чан – прапорщик.

Като военен, е командир на роти  и  полкове в Бургас, Пазарджик, Пловдив, Видин и пр. Васил Делов пише и книги за обучение на войниците и подофицерите, което спомага за победите на българската армия по време на Сръбско-българската война (1885). До 1887 г. всички команди и заповеди се водят на руски, по руските устави, защото до Съединението на Княжество България с Източна Румелия началниците в армията са руснаци, а само малка част са български офицери, командващи роти.  Последват още няколко книги за обучение на българската армия.

От 1 януари 1893 до 22 март 1900 г. Васил Делов е командир на 9-ти Пловдивски на Нейно Царско Височество принцеса Климентина полк. Полк. Делов се грижи за подобряване битовите условия на войниците в казармата. „За тази цел – пише в спомените си той, най-напред разпоредих прекарването на вода. Веднага след това наредих да се заградят казармите, и да не могат без контрол да се посещават от външни лица. После се погрижих за специална постройка на музикантската команда. По мое нареждане са построиха още: трапезарии за войниците, конюшни, кухни (старите бяха негодни), шивачница, обущарница, дърводелница, оръжейна, ковачница, вещеви складове – оръжеен, патронен и сухарен, и умивалници…библиотека и подофицерски клуб, и полкова лавка за войниците…”

Девети пловдивски полк става един от първите и се сочи за пример при инспекциите. При посещението на княз Фердинанд и принцеса Климентина в Пловдив, войниците от полка преминават в церемониален марш пред тях. Князът пита полк. Делов, защо войниците са толкова черни и дрипави. Командирът отговаря:”Черни са, защото между тях има и доста цигани, а другите  скоро бяха на отпуска за жътва, та са почернели от слънцето. Въпреки многократните ми искания до главното интендантство в София за ново облекло, не са ми удовлетвори искането.” Този прям отговор изглежда не харесва на княз Фердинанд и последва заповед за превеждането на В. Делов във Видин за командир на 3-ти Бдински полк.

В Пловдив В. Делов сключва брак с дъщерята на гимназиалния учител Димитър Душанов Надежда, от която има синове Димитър и Петър, и дъщеря Тошка.

Ген.-майор Васил Делов участва с войсковите си части в Сръбско-българската и двете Балкански войни. За проявената си храброст, за даване на личен пример, за написването на книжките за обучение на българската армия и за цялата си дейност като военен, той е удостоен с редица ордени и медали.

Пишейки спомените си през 1936 г. ген.-майор В. Делов отбелязва:”За забелязване е  един важен пропуск, че през Балканската война 1912/1913 г. и през Европейската война, при окупиране Македония от нашите войски, Македония трябваше да се провъзгласи  за автономия и никой не можеше да се противопостави на това. През 1913 г. обявяването от нас на Съюзническата война по внушение на Австрия, за да се разтури  балканския съюз, беше една  голяма грешка, защото против нас се обявиха: Турция, която окупира Тракия и Одрин, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора”.

На 8 януари 2013 г. с президентски указ ген.-майор В. Делов е удостоен с най-високото отличие орден „Стара планина” І степен.