Васил Киселков

Д-р Васил Киселков (1887 – 1973) – славист, литературовед, литературен критик и преводач

Роден на 17 ноември 1887 г. в Котел. Учи в родния си град, а гимназия завършва във Варна. Следва славянска филология и литература в София. Докторска степен получава в Загреб през 1914 г. Учителства в Шуменско, Сливен, Котел, Карнобат, Ямбол. Специализира славистика във Виена. След завръщането си в България става учител в Софийската семинария, където работи до пенсионирането си. През целия си живот е изследовател на историята ни и предимно на старобългарската литература.

Най-значимият му принос в проучването на възрожденската ни книжнина е монографията „Софроний Врачански”. Киселков е вещ познавач на старобългарския език, превежда на новобългарски пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, Житие на Иван Рилски и др.

Изследванията му са събрани в 141 труда. Два пъти е носител на орден „Кирил и Методий” – І –ва степен.

Д-р Васил Киселков приключва своя земен път в София на 10 април 1973 г.