Кръстю Раковски

Цялото му име е Кръстю Георгиев Станчев. Баба му Нанка Търпанска е сестра на Георги Раковски. Кръстю Раковски следва медицина в Женева и там попада под влияние на социалистическите идеи. По-късно продължава образованието си в Берлин, Цюрих, Нанси и Монпелие. През 1893 г. защитава докторска дисертация за социалните корени на престъпността. Още тогава тя е отпечатана на френски език, а няколко години по-късно и на български.

Активно сътрудничи на български и чужди списания и вестници. Автор е на няколко публицистични труда.

Революционната му дейност навсякъде създава грижи на полицията. Участва в създаването на Българската и Румънската социалистическа партия, член е на Изпълнителния комитет на Втори интернационал, мин.-председател на Украйна по времето на Ленин. За кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През периода 1923-1925 г. става първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. – посланик във Франция. Кр. Раковски се изказва доста остро против Сталин и е изключен от болшевишката партия, и заточен в Централна Азия. След няколко години е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването. Точно тогава е изпратен в Япония начело на делегация на Съветския червен кръст. По-късно това ще бъде използвано срещу него на съдебния процес по делото на т. н. „деснотроцкистки блок” през 1937 г., като завербуван от японското разузнаване. Осъден е на 20 г. трудов лагер, но на 11 септември 1941 г. е затворен в затвора в гр. Орел заедно със 154 политически затворници.

Кръстю Раковски е обявен за враг на народа. И до днес не се знае къде е гробът му. На 4 февруари 1988 г. пленумът на Върховния съд на СССР приема постановление за отмяна на присъдите по делото „деснотроцкистки блок” поради липса на доказателства за шпионска дейност. Сред реабилитираните, освен Кръстю Раковски има още един българин – Игнатий Казаков, роден в Твърдица, Бесарабска губерния.