Неофит Бозвели

Архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели е един от организаторите на борбата срещу гръцкото духовенство, борба за църковна независимост и самостоятелна българска църква. Той обединява българската общност в Цариград и настоява за построяване на българска църква там, която да стане културно средище и ръководен център на българския духовен живот.

Неофит Бозвели е възрожденски просветител, ревностен популяризатор на светското образование и радетел за откриване на български училища и български учители, които да преподават в тях. Той казва, че детският мозък е като една бяла хартия, каквото напишеш върху нея, това остава. Заедно с Емануил Васкидович през 1835 г. издават „Славянско детеводство за малките деца”, което е своеобразна енциклопедия в шест части. То е един от първите и най-популярни учебници през Възраждането. Неофит Бозвели написва четири книги като най-значимата му творба е „Плач бедная Мати Болгарии”.

Заради борбата си срещу гръцкото духовенство е заточаван два пъти в манастирите на Света гора, където и умира.