Васил Берон

Д-р Васил х. Стоянов Берон е виден книжовен и обществен деец. Личност с широки научни интереси, със солидни знания по медицина, биология, история, езикознание, философия, логика, педагогика, история, археология, етнография; полиглот – владее немски, руски, френски, румънски, гръцки, турски, арабски. Знанията в различните области на науката и владеенето на чужди езици му позволяват да бъде уверен в ползата от издадените му съчинения.

През 1852 г. д-р В. Берон завършва медицина във Вюрцбург, като защитава докторска дисертация на тема “За тетана (вцепенителната болест) и за индийския коноп или хашиша, като деятелно средство срещу тая болест”, която превежда на български през 1880 г. Тя е писана по времето когато тетануса е още загадка, а бактериологията не е съществувала. Началото й ще поставят Л. Пастьор и Р. Кох доста години след това.

През 1859 г. в сп. “Български книжици“ са публикувани “Български народни песни из сборникът на Василя Берон”. Повечето от тях са за болести и лекуване, като една от тях се отнася до него.

На следващата година излиза “Първа българско-френска граматика с едно изложение за българското правописание. Съчинена от Василя Стоянова-Берон, доктора медицини и хирургии”. А в Болград излизат още две книги със същата тематическа насоченост:”Българско-френски буквар като приготовителна книжка на българско-френската граматика. Съставил В. Б. „В нея той поставя въпроса за броя на буквите, за правилното им произношение на френски и съответствията им на български език. По-късно издава и “Първа българско-немска граматика. Съчинена от Василя х. Стоянова-Берон, доктора медицини и хирургии”. С името на котленеца е свързана и възрожденската история на българската логико-философска култура. През 1861 г. излиза неговата “Логика първи път на български изложена от Василя х. Стоянова-Берон, доктор медицина и хирургии. Издание първо.”

Като лекар д-р В. Берон има огромен интерес към човешкото здраве. Нуждата от по-задълбочени медико-биологични знания в България е осезателна. Във връзка с човешкото здраве до тогава в страната са писали З. Княжески, Ан. Гранитски, д-р З. Струмски. Такива статии се срещат и по страниците на сп. “Китка”, “Летоструй”, “Домашен календар”, а има и няколко превода, като единият е учебник. В тях е разгледана актуална медицинска проблематика – пиянството, холерата, хигиената и др., с цел да се помогне на населението. Такава цел си поставя и д-р В. Берон в основния си медико-биологичен труд, издаден през 1870 г. в Болград – “Естествена история първи път на български систематически изложена с приложни забележки и практически изводи. Част първа. Зоология. Клас I. Млекоподающи животни. Разряд I. Человек в сравнение с другите животни. Съчинена от Василя х. Стоянова-Берон, доктор медицини и хирургии”.

Д-р Васил Берон не приема възгледите на някой учени за постепенното развитие и не е съгласен с теорията на Дарвин, тъй като тогава, казва той: ”…то можем да предположим че тяхното туй доказване,-ние человеците трябва да имами маймуните за свои прадеди (?!) Тази ироническа подигравка…е отистина доволно добро скроена и казана срещу нелогическите и фантастически доказвания на някои Г. Г. физиолози”.

Като продължение на “Човекът в сравнение..” е излязлата през 1880 г. в Русчук “Естествена история. Част Първа. Зоология продължение на тая част след издаденото ни съчинение “Човекът в сравнение с животните” от Василя х. Стоянов-Берон, д-р медицини и хирургии”. Тук, при разпределението на животните Берон следва системата на Ж. Кювие. Понеже тя не е много ясна, той внася свои уточнения. За да може четящият зоологията да добие представа за съответното животно В. Берон използва “хромо-литографския Атлас на Г. Шуберта” със съответната номерация.

Д-р Васил Берон посвещава почти тридесет години от живота си на историческата наука и музейното дело в България. Той е първият изследовател-археолог на старините на престолния град В. Търново. Интересите му датират от 1856 г., като иска разрешение от турските власти да започне разкопки на Трапезица за да търси дворците на българските царе. Но едва през 1879 г. със създаването на първото в страната археологическо дружество се започват и разкопки. Със собствени средства и една рота войници д-р Берон започва разкопки на Трапезица. Там са разкрити основите на две малки средновековни църкви. Това са и първите разкопки не само в Търново но и в страната. През 1884 г. са предприети нови разкопки и е открита голямата църква на хълма Трапезица. От нея са запазени метър и половина стени, с фрагменти от стенописи на старобългарски. Поради липса на средства разкопките са преустановени.

Проучванията си д-р Берон излага в излязлата във В. Търново книга през 1886 г. “Търново-исторически и археологически изследвания от д-р В. Хаджи Стоянович-Берон”. Тя е посветена на д-р Петър Берон и започва с очерк за него. Авторът прави исторически преглед и дава подробен отчет за проучванията и разкопките във Велико Търново до момента. Макар и да има някои неправилни исторически постановки, все пак е важен документ за историческото проучване за столицата на Втората българска държава. Това е и първата археологическа книга в българската история.
Като личност с всестранни научни интереси, която е положила доста усилия за формирането на националното самосъзнание на българския народ, д-р Васил Берон успява да подчини миналото и настоящето на българската култура на перспективите на бъдещето.