Петър Берон е роден през 1799 г. в Котел, известен с името Петър Хаджи Берович. В Котел получава първото си образование. През 1821 г. заминава за гр. Брашов, където преподава като частен учител, там имал възможност да преподава нови науки, като прилага по-правилен метод. Това породило интерес към българското образование и му внушило мисълта да работи за подобрението му.
Автор на “Буквар с различни поучения” – първият новобългарски учебник. Издаден през 1824 г. в Брашов, когато Петър Берон е едва 24-годишен. Наречен е „Рибен буквар”, защото на последната страница има илюстрации на кит и делфин. Издаден е в малък формат, от осем дяла и 140 страници.
Петър Берон отхвърля разпространеното по това време килийно образование и препоръчва образованието, което е видял от европейските държави. Според него за да се изучат добре децата, е необходим подготвен и авторитетен учител, който да им служи за пример. Той отхвърля метода на насилие или наказание. Според него учението в българското училище трябва да бъде съобразено с природата на децата. Обучението трябва да бъде нагледно, практично, светско и човешко, децата трябва да се учат, но и да играят.
През 1832 г. той завършва медицина в Мюнхенския университет и заминава за Букурещ, където се установява като лекар на частна практика. Същата година отива в Крайова, където е назначен на служба окръжен лекар. Още приживе той завещава средствата и имота си на българското училище със завета да се построят сгради и да се поддържат Българските гимназии, с думите: “Крайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък подир смъртта ми!”
Въпреки благородните си дела, на 21 март 1871 г. е намерен удушен в къщата си на улица „Личеулуй” №1. Позорното убийство е предизвикано от борба за богатото му наследство от 400 000 франка.
След смъртта на големия школийски реформатор, учен, писател и щедър дарител е съставен комитет, който да управлява неговите имоти и да изпълни завещанието според изразената му воля. Комитетът образува фонд от доходите, с които да се поддържа Българска гимназия в Одрин на името на д-р Петър Берон. Благодарение на този комитет и на Евлоги Георгиев, средствата за Българската мъжка гимназия в Одрин са осигурени.
През пролетта на 1910 г. започва строежът на голямата сграда за гимназията и пансиона към нея на мястото в квартала „Топ Капъ”, като през 1911 г. е завършена гимназията, а през 1912 г. – и пансиона. По този начин заветът на д-р Петър Берон да се построи българско училище в Одрин е изпълнен.
Стефан Русков-Берон – племенникът на д-р Петър Берон е роден в Котел през 1820 г. Един от инициаторите за създаването на БКД (днес БАН) и един от най-щедрите й дарители. Той поръчва на аптекаря Франчиск Пол да балсамира сърцето на д-р Петър Берон. След Освобождението през 1878 г., Стефан Берон предава ковчежето на Българското книжовно дружество (БАН), с придружителна бележка: ”Това сърце живо е бияло само за любезното Отечество Болгария…защото я много любило…” През 1946 г. реликвата е пренесена в Котел, при History Museum - Kotel, където се съхранява в Галатанското училище. От 1981 година се съхранява и до днес към Музейна експозиция „Котленски възрожденци” с Пантеон на Георги Стойков Раковски – Исторически музей – Котел
В книгата си „Автобиография” Петър Матеев (видна личност за развитието на град Котел), посочва, че Петър Берон е имал свой кулинарен специалитет – т. нар. пилаф. От разказа на Александър Богориди – най-малкият син на Стефан Богориди се разкрива един интересен факт: „Отишъл той да обядва в ресторант на хотел Лувър в Париж, седнал до един възстар сгушен человек, на когото поднесли ориз: познал, че това ястие е пилаф, и той поискал да му се поднесе от същото ястие. Прислугата му отговорила, че това ястие се приготовлявало само за тоя господин. Дочул разговора, тоя господин поръчал на прислугата да поднесе от същото ястие и на господина и седнал до него. Така, щото, княз Александър Богориди е имал удоволствието да яде в Париж пилаф, приготвен по указанието на д-р П. Берон, името и положението на когото узнал по-после че бил българин, именит учен и списател.” Котел се слави със своите велики възрожденци, които са вложили цялата си любов към родното място, подпомагайки със своя принос духовното развитие, просветната и революционна дейност на града.
Общинска библиотека “Петър Матеев” – гр. Котел
8970 гр. Котел, пл. "Възраждане" № 1