Днес, Котел отбеляза 150 години от трагичната смърт на д-р Петър Берон при спазване на всички противоепидемиологични мерки. Годишнината беше чествана в „Музея на котленските възрожденци с Пантеон на Г. Ст. Раковски“ със съвместна изложба на Исторически музей – Котел и Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен. 
Изложбата беше под надслов: “Без просвещението свободата ни е невъзможна!” и включваше научни трудове на Петър Берон, трудове, писани от Берон и посветени на Берон, някои от изданията на т. нар. „Рибен буквар“, телеграми и съобщения, информиращи за трагичната кончина на видния котленец. Преди месец, в чест на годишнината, беше представена и презентацията на тема: „Д-р Петър Берон – великият реформатор“ пред ученици от българското училище „Д-р Петър Берон“ в Прага, чрез видеоконферентна връзка. След изложбата в музея, венци и цветя бяха положени пред паметника на видния котленец в града. Петър Берон е роден през 1799 г. в Котел. За кратко живее в Букурещ. По-късно, младият вече учител, заминава за Брашов. Там, той през 1824 г. извършва своето епохално дело, с което спечелва завинаги любовта и признателността на целия български народ и с което е най-известен дори и днес сред нас – отпечатва прочутият „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича, за болгарските училища“. Той става известен сред признателните сънародници като „Рибния буквар“. През 1825 г. Петър Берон заминава за Хайделберг, за да продължи образованието си. В архивите на Хайделбергския университет е записано, че той записва летния семестър на същата година, за да следва философия. След една година обаче се прехвърля в университета на Мюнхен, за да учи медицина. На 9 юли 1831 г. бившият абаджийски чирак от Котел успешно защитава своята докторска дисертация, която носи заглавието: „Встъпителна дисертация върху нов тазомер и ембриометър, представена с всичкото уважение, което му се дължи, на прославения Мюнхенски медицински факултет за получаване на висшето отличие по медицина, хирургия и акушерско изкуство” от Петър хаджи Берон, Мюнхен, 1831 г. Дисертацията е важен принос в историята на българската наука. Това е първият печатан научен труд на българин в областта на българското акушерство и гинекология. През 1853 г. Берон прави завещание, преработено през 1867 г., а през 1870 г. – още веднъж. През 1871 г. Берон посещава за последен път Румъния, за да уреди имотни въпроси. В Крайова, той е убит от грабители на дома му. Голямото родолюбие на Петър Берон намира последен израз именно в завещанието му. Според волята на покойника, цялото му имущество и недвижими имоти в размер на почти 20 000 златни английски лири, се предоставят в полза на българското просветно дело за издръжка на училищата, превеждане и печатане на книги и др. От основания при Светия Синод фонд „Д-р Петър Берон“ до 1913 г. изцяло се издържа Българската мъжка гимназия в Одрин. В памет на огромното родолюбие и щедро дарителство на своя знаменит роднина, племенникът му Стефан Русков Берон се разпорежда сърцето на автора на „Рибния буквар“ да бъде балсамирано и дарено на неговата отдавна напусната Родина със знаменателния надпис, че „Това сърце живо е бияло само за любезното отечество Болгария, защото я е много любило“. В началото притежание на Българска академия на науките, а от 1964 г., безценната реликва е предадена в родния Котел. Днес тя се съхранява в „Музея на котленските възрожденци с Пантеон на Г. Ст. Раковски“.
