Парк „Изворите“

В красивия парк, наречен „Изворите”, дърветата се извисяват величествено и разказват легендата за появата на трите извора, чиито води клокочели като котел:

… из бързоструйните води на Котлешница излязоха три девойки. Високи като тополи. Едната – черна като зряла череша и с устни като пиявици. Косите й – на кобилка гривата, мятат се ту на ляво, ту на дясно. Другата – бяла, със сребърна коса. Като я види веднъж, сякаш дух вижда, такава прозрачна и хубава като еховита песен. Третата – от чисто злато разтопено. И косите, и очите й, и нозете й. Дето стъпи, слънчев лъч оставя. Руса, Рада, Йовка. Дъщерите на оня неуморен ковач, който в една от пещерите саби ковял на наковалнята си, за да въоръжи мало и голямо за битката си със страшния змей, който вземал всяка година най-хубавата мома. Било време, когато доброволно му ги давали, безсмислено било да се съпротивляват. Но когато дошъл редът на трите девойки хубавици, хората вече били готови за битката. В една ранна утрин огнената снага на змея заляла с разтопена смола всичко около пещерата. Размахали ковани саби мъжете, водел ги ковачът но напразна. Грабнал момите змеят, леки като перушинки, та ги понесъл, а подире му мъжете със сабите. Плачели трите моми, а където минел змеят, сълзите им струили като потоци. По тия потоци от бистри и чисти сълзи бягали след змея хората и размахвали сабите си, но не могли да го съсекат. Сложил змеят момите на земята и нещо се продънило под тях. Изчезнали изведнъж. Дупки зейнали и от тях извори буйно заклокочили.