Софроний Врачански

Софроний ВрачанскиСветското му име е Стойко Владиславов – книжовник и просветител. 1762 г. е съдбовна и за Паисий Хилендарски и за Стойко Владиславов. Паисий завършва „История славяноболгарская”, а Стойко е ръкоположен за свещеник и свещенодейства в местната църква „Св. Св. Петър и Павел”. Става и учител в килийното училище и се прочува като добър преписвач и подвързвач на книги. През 1765 г. след среща с Пайсий Хилендарски в Котел, той прави първия препис на неговата история. В своята приписка към нея поп Стойко пише:

„В време епископа Гедеона: записах се сию историйцу, аз многогрешний в человецех Стойко йерей: в лето по въплащение господа наш Исус Христос от светий Богородици и пресветаго деви Марии: 1765 лето от Адама от създание всего мири:месец инуария в 29 ден. Сии историю принесиа Паисия иеромонах от Света гора Атонска и приписахми я у село Котил настоятел епитроп църковний, Христо поклонник и постави я у храм светаго апостола Петра и Павла, кой чите да ричет: бог да прости кой пикал и кой настоял. И кой я усвои или открадне да е афорисан и проклет от господа бога Саваота и от 12 апостоли, и от 318 отци и от четири енагелисти, и туч и желязо и камик да се ступи, той ни в веки”.

Повече от 100 години преписът се съхранява в църквата „Св. Св. Петър и Павел”, като се ползва непрекъснато. След Освобождението е взета в София и понастоящем се намира в НБКМ. През 1781 г. прави втори препис за собствено ползване.

Епископ Софроний стига до прозрението, че българите трябва да четат на разбираем за тях език. Превежда и издава първата печатна книга на новобългарски език „Кириакодромион” или „Неделник” (1806). Това са проповеди за неделните дни. Тази печатна книга се преписва на ръка и става настолна на българина. Затова я наричат и „Софроние”. Неговата автобиографична книга „Житие и страдание грешного Софрония” е ценен исторически документ и литературен паметник. Житието е поместено за първи път на страниците на в. „Дунавски лебед” от Г. Раковски. Софроний преписва и подвързва редица книги, като някой от тях съдържат и приписки (това е текст, който самият преписвач пише и съдържа – кой, кога, къде и защо е направил преписа) от него.