Видни личности родени в Котел

Котел е заселен в началото на османското владичество от търсещи спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за него има в регистър от 1486 г. През първите векове на чуждото владичество са го населявали дервенджии (пазели проходите през Балкана) и джелепи (търговци на добитък – в случая на овце). Срещу тези задължения към централната власт Котел получава сравнителна независимост – общинско самоуправление, самостоятелен избор на местен управител, освобождаване от някои данъци, забрана за заселване на турци в него. Това, както и стопанският възход през XVIII-XIX век, търговските контакти, ревностната православна вяра на котленци (много от които пътували до Йерусалим и Света гора), допринасят за превръщането на града в активно средище на българската култура и просвета, на борбите за църковна самостоятелност и национална свобода. От Котел са родом капитан Георги Мамарчев (офицер в руската армия), Георги Стойков Раковски (един от главните идеолози на националноосвободителното ни движение), възрожденците Неофит Бозвели, д-р Петър Берон (съставителят на прочутия “Рибен буквар”), Софроний Врачански (най-яркият представител на Котленската книжовна школа, преписал “История славянобългарска”, донесена лично от Паисий Хилендарски през 1764 г.), Стефан Изворски, Иван Кишелски, Васил Берон, обществениците Гаврил Кръстевич, Алеко и Стефан Богориди и др. Градът дава и много войводи, хайдути, революционери, опълченци, четници в четите на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Христо Ботев.

В Котел се съхраняват ценни реликви от миналото – саркофаг с костите на Георги С. Раковски, сърцето на д-р Петър Берон, ръкописи на Левски, Раковски, Софроний Врачански. Богатата му история, възрожденската архитектура и прекрасните околности правят градът желан обект за национален и международен туризъм.

Алтънлъ Стоян (1767 - неизв.), войвода и хайдутинКръстю Мирски (1852 – 1920), книжовник и общественик
Асен Пападопов (1864 - неизв.), български военен деец, генерал-майорКръстю Раковски (1873 – 1941), дипломат, политически и държавен деец
Анастас Гранитски (1825 – 1879), енциклопедистМарко Лерински (1862 – 1902), революционер, войвода
Анастас Кипиловски (1802 – 1870), възрожденски книжовникНеофит Бозвели (около 1785 – 1848), монах, книжовник и общественик
Васил Берон (1824 – 1909), лекар, книжовник, общественикНикола Боев (1886 – 1950), невролог
Васил Делов (1859 – 1938), български военен деец, генерал-майорНикола Писаров (1867 – 1937), български военен деец, генерал-майор
Васил Киселков (1887 – 1938), славистНикола Тахтунов (1873 - 1947), български художник-живописец
Бончо Боев (1859 – 1934), икономист, акедемикПетър Абрашев (1866 – 1930), политик
Гаврил Кръстевич (1820 – 1898), книжовник, генерал губернатор на Източна РумелияПетър Бакалов (1879 - 1964), български палеонтолог
Гено Киров (1866 – 1944), драматичен артистПетър Берон (1795 – 1871), учен, енциклопедист, просветител, педагог, естественик, лекар и философ
Георги Генов (1883 – 1967), политически деец, юрист и общественикПетър Генов (1882 – 1956), поет и преводач
Георги Илиев (1811 – 1899), български революционерПетър Матеев (1850 – 1940), български общественик и дипломат
Георги Кандиларов (1851 - 1943), просветен деецРафаил Жечев (1891 – 1945), български военен деец, генерал-лейтенант
Георги Мамарчев (около 1786 – 1846), революционерСава Киров (1883 – 1949, София), български революционер, деец на ВМОРО
Георги Павлов (1881 – 1945), учен, ветиринарен лекар и общественикРуси Русев (1896 – 1979), политик
Георги Стойков Раковски (1821 – 1867), революционер, национален геройСофроний Врачански (1739 – 1813), възрожденски книжовник, учител и общественик
Гриша Камбуров (1986 – 2014), юрист, директор на Българския медиен съюзСтефан Ангелов (1878 – 1964), ветеринарен лекар-микробиолог, академик
Димитър Тишин (1913 – 1992), писателСтефан Богориди (1770 – 1859), османски политик
Добри Божилов (1884 – 1945), финансист и министър-председател на България 1943 – 1944Стефан Изворски (1815 – 1875), възрожденски учител, преводач и поет
Евстрати Дачев (1875 – 1903), революционер от ВМОРОСтефан Манов (1880 – 1959), политик, журналист и общественик
Иван Хаджипетров (1834 – 1909), бивш кмет на БургасСтефан Хаджипетров (1882 – 1936), бивш кмет на Бургас
Иван Белинов (1859 – 1902), политикСтоян Белинов (1872 – 1944), лекар, оториноларинголог
Иван Кишелски (около 1820 – 1880), обществен и политически деецСтоян Ноков (1872 - 1959), учител
Илия Йосифов (1912 – 1993), оперен певец и педагогХристо Юрданов (1864 – 1924), военен деец
Кръстьо Станчев (1879 – 1944), журналист