Общинска библиотека „Петър Матеев”


Общинска библиотека „Петър Матеев” е най – голямата библиотека на територията на Община Котел. Библиотеката разполага с: Детски отдел, Отдел за възрастни и Читалня. От 2009 година библиотеката работи по проект „Глобални библиотеки”, като предоставя база от осем компютъра, за работа и ползване на интернет услуги, както за читатели така и за библиотекарите. Работи се с електронен каталог, в който се вписват всички книги от библиотеката. Тази година фирма СофтЛиб дари на Общинска библиотека модул КДБФ като дългогодишен лоялен клиент.

Библиотечният фонд разполага разполага с над 47000 библиотечни единици, от които: книги грамофонни плочи, картини, старопечатни издания и др.

История на библиотечното дело на град Котел

На 01 Януари 1870 г. в град Котел се учредява “Българското читалище в Котел”, а на следващата година 1871 се преименува на читалище “Съгласие-Напредък”, което име носи и до днес.
История на Библиотеката се открива непосредствено, след първите дни на 1870 година, от основаването на читалището, настоятелството започва изграждане на читалищната библиотека, като основен апарат за осъществяване на културно-просветни задачи.

С първите 15 турски лири, постъпили като членски внос от живущите в Цариград котленци, читалището било абонирано за излизащите в Османската столица и Букурещ български и чужди вестници и списания.

През 1871 година неизвестен дарител изпраща 171 книги. Така започва работата на библиотеката, ръководена от един член от читалищното настоятелство. За такъв бил избиран обикновено някой от учителите, които по начало били най-пригодни за тази работа.

В началото читалището и библиотеката са се помещавали в една сграда. Но за съжаление, всичко събрано и подарено загива в пожара през 1894 година. Настоятелството успява да се справи бързо с голямата загуба. Отново се намират благородни котленци, които с волни пожертвования заплащат абонамента за много български и чуждестранни списания и откриват библиотека с читалня в едно дюкянско помещение в махала „Галата”.

През 1896 година е завършена новата читалищна сграда, където библиотеката започва да функционира. Възникват нови трудности за попълване на книжния фонд, поради големите задължения за читалището във връзка със строителството на сградата. Пожертвователността на котленци и тук преодолява затрудненията. Дарителят – котленец Атанас Лъсков дарява цялата си, богата за онова време библиотека. Същата следва своя път на възход и успехи до 1936 година, когато втори пожар унищожава читалищната сграда. Книжният фонд с малки изключения, обаче, е спасен.

През 1936 година големият котленски благодетел Петър Матеев дарява свои средства за построяването на читалище и библиотека-музей в родният си град Котел, както и много необходими книги. В тази сграда се премества библиотеката след пожара.

Традицията да се провеждат културно-масови мероприятия и сътрудничеството на местното радио и вестник „Котленски край” спомагат библиотеката да бъде награждавана многократно, като най-голямата награда печели през 1985 година на Националния преглед, организиран от Министерството на културата, като заема второ място сред градските читалищни библиотеки.

Читалището и библиотеката са свързани до 1998г., когато с решение на Общински съвет-Котел библиотеката получава статут на общинска и приема името на своя благодетел Петър Матеев. След няколко години библиотеката е преместена в бившата сграда на Котленската гимназия, разположена е на площ от 400 кв.м

Кратка част от историята на Петър Матеев

Роден в Котел на 10 февруари 1850 г. „Наследник е на стар възрожденски род. Прапрадядо му Хаджи Георги е изографисан в Зографския манастир като негов ктитор. Петър Матеев учи в гръцкото училище в родния си град, но едва 11-годишен, баща му го взима при себе си в Цариград. Представя го на Гаврил Кръстевич, на американските мисионери д-р Ригс – първия преводач на Библията на български, и д-р Лонг. Впечатлени от будното българче, те го пращат в колеж в Малта със стипендия от Фонда за издръжка на деца от Изтока към Сената. След като престижното училище е закрито през 1865 г., Матеев се връща в Цариград и завършва Робърт колеж. Годината е 1869-а. И отново д-р Лонг му дава препоръки за работа в английската поща тук. Не след дълго го препращат в новосформирания Отдел за научни пътешествия. Докато придружава знатна англичанка из Анадола, Диарбекир, Кипър, Петър Матеев се превръща в изследовател на античността. Година по-късно в Цариград пристига д-р Джордж Смит, шеф за Изтока в Британския музей, който взима Матеев за свой придружител из древна Месопотамия. Издават му и английски паспорт с името Пит Матюсън. Смит и Матеев поемат по поречието на Ефрат. В Алеп откриват камъни с древни надписи. На база на откритото от тях специалисти от Британския музей правят разкопки през 1911, 1912 и 1919 г. Пътешествието на англичанина и българина минава през Багдад, Вавилон, Киркук, Ниневия.

Обратно в Алеп д-р Смит се разболява и умира, Петър Матеев го погребва, а всички находки предава на Британския музей, преди да поеме през Александрета (дн. Искендерун) за Цариград. По време на Руско-турската освободителна война Матеев отново пътува. В Триест английският консул му издава нов паспорт с името Матюсън. Попаднал в руския щаб, Матеев е арестуван като английски шпионин и изпратен в затвора в Кишинев. Освобождава го Евлоги Георгиев. През 1880 г. Петър Матеев се жени за Матилда Попович, дъщеря на възрожденеца Костаки Попович, един от основателите на Българското книжовно дружество. Назначен е за комисар на княз Александър Батенберг за английското пътно дружество, по-късно – за директор на пощите и телеграфите в София, а през 1897 г. става консул в Одрин. През 1904 г. Петър Матеев е комисар на българското изложение в Сейнт Луис.

Междувременно е натоварен със задачата да открие българско дипломатическо представителство в Атина. Изпълнява това поръчение, но е уволнен като комисар на изложбата за злоупотреба с 60 хиляди златни лева. Разследване доказва, че злоупотреба няма. Матеев иска среща с министър Рачо Петров, но той не го приема. Вместо това го праща като дипломатически агент в Атина. След като се прибира в София, Петър Матеев се посвещава на благотворителни каузи. Оставя книгите си на Народната библиотека, а на съгражданите си от будния Котел дарява място и средства за построяване на библиотека музей.

Написва и издава книгата „Велики благодетели на българския народ“, в която разказва за благородната помощ за българите от страна на д-р Лонг, лорд и лейди Странфорд, американския журналист Макгахън и др., с които се познава лично. Той умира на 93 години на 28 ноември 1943 г.