На всеки 19 февруари България скърби за своя син – Васил Иванов Кунчев. Скърби, защото той се възприема за най-духовно извисената личност, а неговият образ е неотделим от Отечеството.
Апостолът на Свободата вече 152 години олицетворява всичко светло, всичко чисто. Докато има деца с плам в сърцата за нашата Родина. Докато има родители, учители и общество, които да им разказват за светлата личност на Апостола, за саможертвеността му, за борбата му за свобода и равенство и за любовта му към Отечеството, Васил Левски ще живее, а българският народ ще го има!
Дълбок поклон!
