The town of Kotel is situated in a small picturesque valley in the eastern part of the Balkan Mountains, at 527 meters above sea level. Kotel enchants with its beauty - a small town nestled amidst the freshness and charm of the mountain, in the cauldron of the forest charm.
To the north Kotel municipality borders with Omurtag municipality, to the northwest - Antonovo municipality, to the west - to Sliven municipality, to the south - to Straldzha municipality, to the east - to Sungurlare municipality and to the northeast - to Varbitsa municipality. In the morpho-geographic aspect, the relief of the region has a hilly-foothill and mountain-valley-shaped relief with an average altitude of 300 to 1128 m. The highest peak is Razboina, 1128 m high, which connects to the southwest with the foothills of the Icherian and Karandil hills. The geographical area "Chukata" is a connecting mountain strip - Sliven mountain with Icherensko-Zherunski heights and Kotel hills. Climbing the mountain elevation of the Kotel locality "Chukari", leading to Razboina peak, in the south-eastern direction, forest and tourist eco paths are opened to the villages of Zheravna, Neykovo and then to the Karandila area in the Sliven mountain.
The climate is moderate continental, with an impact on the mountain climate - snowy winter, cool summer and warm and prolonged autumn. Air is pure and beneficial for the treatment of pulmonary and bone-joint diseases. In hydrographic terms, the region is rich in mountain springs and small rivers mainly with rainy-winter nourishment. On the territory of the town and the region, from the mountain peak (connecting the Kotel with the Ticha-Omurtag region) "Suhi Dyal", two major rivers flowing through the city spring: Suhoika and Glogova. In the village of Gradets, they flow into the Gola Kamchia River, which is one of the Luda Kamchia River's sleeves, flowing into the Kamchia Dam. The average rainfall is 799 mm per square meter with a minimum in the summer.
In the beautiful park called "Springs", the trees rise majestically and tell the legend of the appearance of the three springs whose waters were rolling like a cauldron:
“… из бързоструйните води на Котлешница излязоха три девойки. Високи като тополи. Едната – черна като зряла череша и с устни като пиявици. Косите й – на кобилка гривата, мятат се ту на ляво, ту на дясно. Другата – бяла, със сребърна коса. Като я види веднъж, сякаш дух вижда, такава прозрачна и хубава като еховита песен. Третата – от чисто злато разтопено. И косите, и очите й, и нозете й. Дето стъпи, слънчев лъч оставя. Руса, Рада, Йовка. Дъщерите на оня неуморен ковач, който в една от пещерите саби ковял на наковалнята си, за да въоръжи мало и голямо за битката си със страшния змей, който вземал всяка година най-хубавата мома. Било време, когато доброволно му ги давали, безсмислено било да се съпротивляват. Но когато дошъл редът на трите девойки хубавици, хората вече били готови за битката. В една ранна утрин огнената снага на змея заляла с разтопена смола всичко около пещерата. Размахали ковани саби мъжете, водел ги ковачът но напразна. Грабнал момите змеят, леки като перушинки, та ги понесъл, а подире му мъжете със сабите. Плачели трите моми, а където минел змеят, сълзите им струили като потоци. По тия потоци от бистри и чисти сълзи бягали след змея хората и размахвали сабите си, но не могли да го съсекат. Сложил змеят момите на земята и нещо се продънило под тях. Изчезнали изведнъж. Дупки зейнали и от тях извори буйно заклокочили.”